Гърчопис Павел Стоянов

Гърчопис Павел Стоянов

Posted by Lion Heart | д/м/г

Казвам се Павел Стоянов, на 33 години съм и работя 8 часа на компютър, имам фирма за фото и видео заснемане и Youtube канал, където помагам и насочвам постоянно хора по света как да отслабнат и преди една година имам щастието да съм родител на сина ми Александър. Искам да споделя историята ми с хора, които са загубили вярата в себе си и намират за оправдание времето и способностите им.

Ще започна с това, че като тийнейджър бях диагностициран със сърце, което не е подходящо за спорт и натоварване, имам дефект в едната камера, която пропуска кръв понякога. Можеше още тогава да спра и да пропусна толкова много незабравими моменти или просто да продължа с това, което много обичам. Кой знае, може по-рано да ми приключи живота, но знам, че съм го живял на максимум, без да спра! Лъвско сърце и всички състезания за издръжливост доказват колко силно е тялото ни, душата и волята ни, ние сме много повече от това, което си мислим, че сме или от това, което ни казват, че сме!

Следя Лъвско сърце от годината, в която обявихте състезанието и си бях обещал, че един ден ще се запиша и опитам да мина през цялото трасе в предвиденото време. Тогава не можех да плувам, нямах и колело, единствено тичах и то не дълги дистанции. Постепенно, започнах да участвам в бегачески състезания с по-дълга дистанция като Витоша 100 и Трявна Ултра и след като миналата година си купих колело, дойде ред и на плуването. Бях един от първите записали се за Лъвско сърце през 2019, без все още да мога да плувам и да имам подходящо колело за това състезание, планирайки да търся такова под наем, но твърдо решен да участвам в Ултра дисциплината!

Моята кауза в ЛС е, че човек е способен да придобие всякакви умения сам, без допълнителни средства или намесата на други хора. Именно това ми беше оправданието да не се науча да плувам, че трябва време, да намеря треньор, да отделя бюджет и т.н., но всичко това се оказа само оправдание да отлагам и отлагам това ценно умение. Аз се научих да плувам точно за 6 посещения в басейна, самоанализирайки грешките си с GoPro камера, гледайки Youtube, без нито един урок с инструктур. Не казвам, че не е нужен учител, напротив, така най-бързо и правилно ще се научим да плуваме, но просто можем да го направим и сами! Аз също имах страх от дълбочини, медузи и плуване в открито море, но ако не се изправим лице в лице със страховете си, как ще ги преборим. Има толкова много млади хора в момента, които не могат да плуват, а това е умение което може да спаси нашия или нечий друг живот някой ден.

2020 година мислех, че ще е най-пасивната година от към спорт и подготовка, но се оказа обратното. След карантината намерих програма за триатлон, която трябваше да се изпълнява 12 седмици, аз започнах на 8-мата седмица, като не успявах да я правя във всички предвидени дни, а може би на 70% я следвах. Времето ми за тренировки беше късно вечер, като си легне жена ми и синът ми или в обедните почивки на работа, когато имах 30-40 минути ограничение за бързи и интервални тренировки. Много се изкефих на идеята, че имаш трудно предизвикателство в края на годината и всеки път като тренирах, мислех за него, влязох във форма, намалих килограмите и започнах да се чувствам все по-сигурен в участието си. Направих няколко тестови плувания в открито море, няколко дълги карания и тичания и така дойде състезнието. Седмица преди него, приятелите ми ми подариха ново колело, което имаше много по-големи шансове от старото, смених 26 инча с 29 и V-breaks с дискови спирачки, вътрешни гуми с безкамерни и минимизирах шансовете техниката, с която ще се състезавам да е причина да не вляза във времето. Само с това изречение намалих с 1 час времето си в колоезденето.

Преди старта бях предвидил 30 минути за загрявка, но неинформираността ми за това, че не мога да плувам със собствена шапка ме върна 20 минути до хотела, за да си взема жълтата шапка и газ към плаж Перла. Имах време само да сложа неопрена и очилата и да се намокря преди началото. Жена ми дойде точно на старта минути преди началото и супер много се развълнувах и ми се намокриха очилата от сълзи, очила, които толкова много мислех какви ще избера и да не ми се запотят по време на плуването. Гръмна пистолетът, кръстихме се и влязохме във водата, супер краси изгрев и момент, който няма да забравя, както си мислех, че ще е цяла вечност това плуване, така се оказа един миг, помня само 2 момента, които ще останат в съзнанието ми цял живот, красивият изгрев с толкова много зелени и жълти шапки и тарани, които пляскат около мен и супер многото медузи, които от страх се превърнаха в успокоение и нещо интересно, което да гледам под водата. Направихме 2-те обиколки и ето че дойде моментът на излизане, през цялото време си държах мое темпо, което да не товари много краката ми и накрая имах въздух и силите да направя финален спринт, който ми ги загря преди въртенето.

Бях предвидил да изляза от водата за 1:15, а излязох за 1:07, което ми даде спокойствие да си почина и преоблека в Т1, там поседях близо 10 минути. С колелото не срещнах сериозни проблеми, единствено това, че 3 пъти ми падаше веригата, защото не бях свикнал с новото ми колело и след с. Кости си спомням, че жегата и високото изкачване много ме измориха, срещнах много приятели, усмихнати и смели състезатели, с които се поздравявахме всеки път, когато се разминавахме. Финиширах колелото за 7:13 минути, където семейството ме чакаше за снимка и ми дадоха студена вода. Организмът ми беше вече прекалил със сладкото и електролитите и свежата вода много добре ми дойде. В Т2 бях 7 минути, където премахнах нещатата в раницата ми от колелото и оставих нещата за тичане. При прехвърлянето, без да видя ми беше изпаднал GPS устройството за live tracking, без което не можех да завърша. Тук отварям скоба, че за тичането бях един от малкото с раница и наистина няма никакъв смисъл от нея, достатъчно е да държиш в ръката ти шише с напитка, а в другата 1-2 барчета или гелове ако нямаш джобове в тениската/трикото.

 

Няма да забравя първите моменти на тичането, уверен и спокоен, че всичко е под контрол и че имам цялото време на земята да извървя трасето, снимах се с жена ми, смяхме се, влязох в ритъм на изкачването в гората след къмпинга, докато не се сетих на 3-тия километър да погледна дали ми е в раницата GPS-a. Спрях, бръкнах, не го напипах, изкарах всичко безсмислено и разбрах, че трябва да се връщам. Защо така става в живота, винаги, когато си мислим, че всичко е под контрол, се оказва, че трябва да преодолеем нови трудности. Паникьосах се, вдигна ми се адреналина и усетих прилив на енергия и започнах да тичам бързо надолу към Базов лагер, което ми прецака ритъм, дишане, всичко, взех GPS-a и бях на дреб, погледнах часовника и стартирах тичането с 30 минути закъснение, в началото имах много места, където вървях, отново срещнах много смели и силни бегачи, мобилизирах се и в един момент, започнах леко да потичвам. През цялото време си мислех, че най-стойностната ми инвестиция в това състезание са калфите с компресия, които не ги свалях от колелото до тичането и нямах никакви крампи или проблеми с прасците.

Във всички пунктове бях силно окуражаван и подкрепян с храна и течности, докато последното нещо, което видях в далчеината не беше синьото море и асфалтовия път със знамената на Базов лагер. В далечината започнах да чувам музиката и виковете на хората, видях баща ми, който ме снимаше и чакаше с нетърпение, последните метри дори реши да тича с мен, кръвта кипна и както казват, събудих Лъвското си сърце, направих финален спринт до края на арката и изревах с всички сили, хванах се за главата, не можех да повярвам, приключи една мечта, една цел, една мисъл, която не излизаше от главата ми години наред, дали мога, дали съм достатъчно подготвен, дали ще имам времето, дали ще издържа, дали няма да умра във водата, падна с колелото, контузя, толкова много въпросителни и неща, които никога не са съществували или никога не са ме чакали, никога не са били на дневен ред, всички съмнения са били създадени от съзнанието ми, за да ме спре и предпази от това да изпълня своята цел.

Това е и посланието, което искам да споделя с всички, които попаднат на тази история. Всички ние се пазим от неща, които си мислим, че не можем да направим, знаем, че са опасни, но искаме да минем през тях, често избираме комфортната зона и критикуваме някой, който е излязъл от нея, казвайки, че е неразумен. Насоката в живота ни не зависи от това какво можем сега, зависи от нещата, които правим, за да стигнем до мястото, до което искаме да стигнем, от времето, което ще посветим за тази цел, зависи от подкрепата, която срещнем, но най-вече, зависи от вярата в нас самите!

Благодаря на целия екип на Лъвско сърце, на семейството и приятелите ми за този вечен спомен в живота ми!

Свързани блогове

Posted by lion-heart | 25 януари 2021
Моето Лъвско сърце 2020 – един бас и много обрати 5 септември 2020 г... Датата на Лъвско сърце 2020 бе отдавна оградена в моя календар. Бях се записал в края…
Posted by lion-heart | 16 декември 2020
НАСРЕЩЕН ВЯТЪР ГЪРЧОПИС На 14-ти юли 2020 година след обсъждане, надъхванки и няколко изгледани видеа, най-после се навихме да се запишем за „Лъвско сърце“ – и тримата знаехме за състезанието,…
Posted by lion-heart | 27 септември 2020
Лъвско Сърце   „Не е важно колко силно можеш да удряш, а колко силен удар можеш да понесеш и въпреки това да продължиш напред.“ -Роки   Историята ми за триатлона…
Галерия Класиране